Въпросите около неравноправните клаузи и защитата на потребителите по различните видове договори са все по-често срещани последните години и набират все по-голяма актуалност. Причина за това са не само европейските директиви, които намират отражение и в българското законодателство, но и значителната съдебна практика на Съда на Европейския съюз. Именно повлияни от тези практики и създалото се течение за отстояване и регламентиране на правата, потребителите в България все по-често защитават правата си от неравноправни клаузи в договорите, което допринесе до натрупване на богата практика и на българските съдилища, включително и на Върховния касационен съд.
Основната правна рамка, която определя неравноправните клаузи, се намира в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и Закон за защита на потребителите /ЗЗП/.
Определението за неравноправна клауза е дадено в ал. 1 на чл. 143 от Закон за защита на потребителите, според която: „Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя“.
Тук следва се даде разяснение на понятията „потребител“ и „търговец“, за да може да се направи преценка кога един договор е потребителски и кога страната по него може да инициира производство по прогласяване на дадена клауза на неравноправна. Всъщност определенията на тези понятия се съдържат в Закона за защита на потребителите, съгласно който: „Потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.“, а „Търговец е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.“.
В алинея (2) на чл. 143 ЗЗП са изброени различни фактическите състави, според които неравноправна е клауза, която:
„1. освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика;
2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него;
3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;
4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика;
5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;
7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;
8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя;
9. предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор;
10. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;
11. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;
12. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;
13. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;
14. дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;
15. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите;
16. дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя;
17. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;
18. ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;
19. не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; 20. поставя други подобни условия."
Освен посоченото в чл. 143, ал. 1 ЗЗП, че една клауза е неравноправна, когато е: 1. В нарушение на принципа за добросъвестност; 2. Причина за значителна неравнопоставеност между договарящите страни относно правата и задълженията и 3. В ущърб и/или вреда на потребителя, с чл. 146, ал. 1 ЗЗП се добавя и още едно условие кога една клауза е неравноправна, а именно, когато не е индивидуално уговорена. Приема се, че клауза не е индивидуално уговорена, когато е съставена предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на съдържанието й /напр. при договорите при общи условия/ или при предварително изготвен типов договор. Важно е да се спомене също, че съобразно практиката тежестта на доказване, че дадена клауза е индивидуално договорена, е на институцията, предоставяща кредита, а не на потребителя.
В чл. 144 ЗЗП са описани изключения, при които някои от разпоредбите на чл. 143, ал. 2 ЗЗП не се прилагат. Пример за подобно изключение може да се даде със случай, когато противно на разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП, че неравноправна е клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, същата няма да се счита за неравноправна по силата на изключението предвидено в чл. 144, ал. 3ЗП, че едностранната промяна би била допустима при сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Тоест причините за промяната следва да са външни за финансовата институция и тя да не може да влияе на тези фактори. Въпреки това обаче изрично условие подобна клауза да не се приема за неравноправна е методът на промяна в цените да е описан подробно и ясно в договора. Липсата на подобна методика, описана по прозрачен и разбираем начин, се счита за недобросъвестно поведение от страна на банката, което прави неприложимо изключението по чл. 144, ал. 3 ЗЗП.
В закона е предвидено и изискване клаузите да са написани на ясен и разбираем език, което включва възприемането им не само от граматическа гледна точка, но също правата и задълженията на страните да са описани по такъв недвусмислен начин, че средния, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, потребител да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици.
В Директива 93/13/ЕИО се прокламира идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика на услуги от гледна точка, както на възможностите за иницииране на преговори, така и на степента си на информираност, като това положение води до приемането от негова страна на установени предварително от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им. Именно това е и целта на въпросната Директива, намерила отражение и в националното законодателство, да се предотвратят случаите на неравноправност на страните по отношение на договорните клаузи, вследствие на нееквивалентност на техническите познания или информираността на потребителя спрямо другата страна – професионалист, а също и на практическата им невъзможност за преговори, с които да повлияят на предоставените договорни условия.
В заключение, може да се обобщи, че една клауза е неравноправна, а от там и нищожна, когато са налице следните предпоставки: не е индивидуално уговорена, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, както и да не попада в изключенията по чл. 144 ЗЗП.
Важно е да се допълни, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, в какъвто смисъл е вече практиката и на ВКС, националните съдилища са задължени да следят служебно за неравноправни клаузи не само в исковото производство, но и в заповедното, като при констатиране на такива дължат служебно произнасяне, дори да не са сезирани с такова оплакване. Също така възражението, че дадена клауза е неравноправна не се преклудира с подаването на отговора на искова молба, а може да се направи за пръв път дори и пред касационната инстанция. Когато неравноправен характер на клауза в потребителски договор е констатиран служебно от ВКС, делото се връща на въззивния съд за ново разглеждане.
Най-разпространените примери за защита правата на потребителите от неравноправни клаузи се наблюдава по договорите за кредит с банкови и кредитни институции. Неравноправни клаузи се срещат и в други договори, както и в общите условия на големите доставчици на услуги: телекомуникационни, електрозахранване и др.
По долу ще разгледаме различни практически пример на неравноправни клаузи:
Неравноправни клаузи в туристическите договори:
Пример за такава клауза от практиката е ако в сключен договор за туристически услуги, е предвидено, че евентуално дължимо обезщетение от туроператора за претърпени от потребителя вреди – имуществени или неимуществени е ограничено единствено до определена стойност, като например размера на услугата, която потребителя е заплатил. Тоест ако сте заплатили на туроператор сума (капаро или пълната стойност) за определена почивка в размер на 1000 лева, то при неизпълнение от страна на туроператора, максималното обезщетение, което може да получите следва да е 1000 лева. Въпросната клауза е неравноправна, тъй като действителните вреди, който потребителя може да претърпи от виновно неизпълнение от страна на туроператора на поетите с договора ангажименти може да надхвърлят размера на заплатената услуга като например разходи, които потребителя е направил за транспорт или нощувки ако местоживеенето му не съвпада с мястото, от където започва пътуването по сключения туристическия договор. Именно защото с подобна клауза се ограничават законните права на потребителя и се поставя граница на евентуалната възможност за претендиране на обезщетение, същата е неравноправна.
Неравноправни клаузи в общите условия:
В съдебната практиката вече има множество успешни колективни искове срещу неравноправни клаузи в общи условия (ОУ) като например:
- Клаузи в ОУ, предвиждащи възможност за електроснабдителното дружество да откаже да започне продажба на електроенергия, ако потребителят не представи документи (в този смисъл Решение № 160/15.12.2011 г. по т. д. № 1072/2010 г. на І т. о.).
- Клаузи в ОУ определящи срок за потребителя относно претендиране на дължимо от търговеца обезщетение (Решение № 160/15.12.2011 г. по т. д.№ 1072/2010 г. на І т.о.).
- Клаузи в ОУ определящи срок, в който потребителите могат да направят възражение срещу фактурираната от дружеството електроенергия (Решение № 99/15.07.2015 г. по т. д. № 617/2015 г. на ІІ т. о.).
- Клаузи, според които потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми, независимо от подадените уведомления и жалби за некачествено получаване или прекъсване на услугите (Решение № 53/15.08.2016 г. по т. д.№ 1486/2015 г. на ВКС, ІІ т. о.).
3. Както бе посочено безспорно най-значима е съдебната практика относно неравноправните клаузи в сферата на договорите за кредит. Въпросната тема е особено чувствителна, тъй като действително засяга значими икономически интереси на потребителя.
Най-често срещаните неравноправни клаузи в договорите с финансови институции (които по-долу условно ще наричам „банка“) са:
- Клаузи предвиждащи дължимост на такси и комисионни, свързани с усвояването и/или управление на кредита. Начисляването на такива такси от банката, размерът и основанието, на което се събират, следва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. И в случай, че в потребителския договор има подобна клауза, която е изрично и ясно уговорена то е недопустимо банката едностранно да променя условията и размера на тези комисионни и такси. Принципно изключение от това правило може да бъде допуснато единствено ако обстоятелствата водещи до подобна промяна са основателни и не зависят от волята и правомощията на банката (подобно на изключенията по чл. 144 ЗЗП, за които бе даден пример по-горе), както възможността за подобно увеличение да е изрично предвидена в договора.
- Клаузи предвиждащи едностранна промяна на договорения лихвен процент. В тази хипотеза важи изцяло написаното по предходния пункт. В случай, че в потребителския договор има подобна клауза, която разрешава на банката при определени условия да пременя едностранно лихвения процент то тези условия трябва да бъдат изрично и изчерпателно изброени, както и да бъде ясно описан методологията за формиране на дължимата лихва, формулата по която това се случва и всички компоненти включени в нея. Освен да бъдат ясно описани обстоятелствата, при настъпването на които банката може едностранно да промени лихвата по кредита то друго важно изискване е осъществяването на тези обстоятелства да не зависи от волята на банката, те да не зависят от решение на нейния управителен орган, а да са изцяло вследствие на външни причини. Пример за подобни обективни фактори извън контрола на банката са: колебанията и измененията на борсовия курс или индекс, индекс на инфлацията или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън влиянието на банката или финансовата институция. В случай на установяване нарушение и наличие на неравноправна клауза, позволяваща на банката едностранно да изменя лихвения процент, следва да се запази предварително и изрично уговорения в договора лихвен процент.
Съгласно чл. 58 от Закона за кредитните институции при отпускане на кредити банката задължително предоставя безплатно и в писмена форма на клиентите си своите условия по кредите, които съдържат най-малко данни за общите разходи по кредита (такси, комисионни и други разходи, пряко свързани с договора за кредит) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят; лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита; допълнителните задължения, свързани с разплащанията и условията и разходите при предсрочно погасяване на кредита.
Клаузи относно носенето на валутния риск.
При сключването на договор за кредит във валута, различна от тази, в която кредитополучателя получава доходите банката следва да предостави достатъчна информация за рисковете от сключване на договор за кредит във въпросната валута. Изхождайки от обстоятелството, че банката е професионалист в областта може да се направи обосновано предположение, че същата разполага с информация какви са очакваните прогнози относно промяната на валутата на договора. Като икономически по-слабата страна и условно по неосведомената, финансовата институция следва да предостави информация на кредитополучателя информация за влиянието върху вноските на драстичното обезценяване на валутата по договора, спрямо българския лев, както и за възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута. Въпросната информация следва да е предоставена в пълен аспект и на ясен, разбираем език, така че потребителя да има възможност да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, както и че ще му бъде икономически трудно да понесе това оскъпяване на кредита при значително обезценяване на валутата, в която получава доходите си спрямо валутата по договора за кредит. Банкетното предоставяне на информация, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или продава и че това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева/евро в посока повишаването му, не може да обоснове по категоричен начин, че е налице „достатъчна информираност” на потребителя. Подобна клауза създава значително неравновесие между правата и задълженията на банката и кредитополучателя, тъй като прехвърля изцяло валутния риск върху последния, което е основание за прогласяването й за неравноправна.
Характерен пример за неравноправна клауза за носенето на валутния риск е сключването на договор за кредит, отпуснат в швейцарски франкове. В годините преди 2010 сключването на договори за кредит в тази валута беше доста често срещано, но след поскъпването му спрямо лева в следващите години, това доведе до значителни негативни последици за кредитополучателите по тези договори.
Конкретно за неравноправните клаузи в договорите за кредит отпуснат в швейцарски франкове, тълкуванията на Съда на европейския съюз и на националните съдилища по подобни клаузи, последиците и евентуалните възможности ще направя допълнително изложение в отделна статия.
В обобщение: Клаузи в договора за кредит по силата на които е предвидено, че потребителя предварително изразява съгласие да поеме всички рискове, вреди и пропуснати ползи, от промени във валутния курс както и дава бланкетно съгласието си банката да едностранно да променя лихвения процент без да е описана ясно методологията за това са неравноправни и следователно нищожни.